Да инвестираш в аквакултури

Дойде времето на новият период на европейските програми за подпомагане на бизнеса. Преди анализаторите да са си казали тежките думи за успеха на тези програми в изминалия, ние вече трябва да гледаме напред и да помислим за новите начинания и авантюри. В последните години наблюдаваме стабилен ръст на производството от аквакултури от поне 8% годишно (ФАО). Индустрията осигурява риба и различни морски дарове до все по-разрастващите се пазари, при това без изчерпване на запасите от отворените води в света. През изминалата година бяхме свидетели на интересни инвестиции, разширения, сливания и фалити, но като цяло сектора си остава най-бързо растящия. Към днешна дата инвестирането в аквакултури изглежда все по-примамливо.

Като сравнително нова индустрия, аквакултурите се изправиха лице в лице с традиционните проблеми на другите селскостопански производства. На лице е стремеж за производство на все повече продукция на единица площ. Производителите на аквакултури обаче имат възможност да се учат от грешките на другите и да прегърнат устойчивите практики за производство и управление. Успехът в такова начинание ще дойде след осъзнаване и преодоляване на съществени въпроси свързани с икономически, етични и екологични въздействия и възможности в сектора. Аквакултурите имат потенциала да спомогнат за изхранването на нарастващото световно население в епоха на изключителна суша и недостиг на прясна вода и храни. Дългосрочният успех и икономическа жизнеспособност на това младо направление на селското стопанство зависи до голяма степен от инвестирането в иновативни нови решения насочени към преодоляване на трите основни компоненти на устойчивостта – контрол на заболеваемостта, управление на отпада и използване на висококачествени фуражи, успоредно с настоящата експлозивна глобална експанзия.

Избирайте внимателно мястото за реализация на проекта

Старта на реализация на вашето намерение за инвестиция във ферма за аквакултури винаги е свързан с намиране на подходящ терен. Редица фактори влияят върху този избор и всички от тях могат да се окажат лимитиращи и спиращи реализацията в последствие. Внимателният подход от друга страна би улеснил реализацията на инвестиционното намерение и би допринесъл за дълга и безпроблемна работа на бъдещата ферма за аквакултури.

Избирайте внимателно терена според изискванията на основните компоненти: устойчив водоизточник, подходяща инфраструктура и удобен размер.

Бъдете добри управители

Налице е тенденция на навлизане на големите технологични компании на българския пазар. Това са компании с много голям опит и много изградени стопанства в Европа. Технологиите им са много усъвършенствани и напаснати. Подходящи лис а те, обаче, за нашите специфични български условия? Опита от последните години показа, че такива компании не винаги отчитат специфичните условия на нашата обективна реалност. Тези компании носят високи и скъпи технологии, които почти винаги излизат горчиво на инвеститорите. При нашите нива на стойност на работната ръка, данъци и суровини един добър управител би трябвало да отчете специфичните фактори на средата и да модифицира всяко инвестиционно намерение. За да го направи по-печелившо и с по-малки оперативни разходи в последствие.

Изкуствената среда, която трябва да се създаде за да се отгледат здрави и жизнени аквакултури представлява низ от много предизвикателства, които могат да бъдат решени само чрез най-добрите световни практики. Тези практики имат за цел да се създаде оптимална естествена среда за отглежданите организми, като се проектират и изградят внимателно избрани съоръжения и технологии.

Принципът „колкото повече, толкова повече” не винаги е правилен подход в производството на аквакултури. Прекалено високите гъстоти на посадката обикновено водят до по-лоши резултати и създават множество проблеми. Напротив, риби произведени чрез нормални и хуманни практики показват по-добър растеж, по-ефикасно оползотворяване на храната и повишена устойчивост на болести. Доброто стопанисване с насърчаване на стабилни производствени екосистеми ще намали риска от поява на огнища на болести и ще доведе до икономическо дълголетие.

Бъдещият успех разчита също така и на инвестирането в обучен качествен персонал. Осигуряване на подходящо обучение, добрата среда на работното място и осигуряване на нормален работен режим са основите на всяко проспериращо предприятие.

Отпадъците са отпадъци, само ако ги пропилявате

Много години напред се смяташе, че най-добрия начин на производство на риба е садковото производство. Приемаше се, че океана и язовирите са големи и техните течения ще отмият всичкия отпад от жизнената дейност на рибите. Опитът обаче показа друго. Тези интензивни производства могат да бъдат значителни замърсители и причина за конфликти между индустрията и екологичните организации.

Управлението на отпадъците изисква цялостно планиране и познаване на материята. Налице са редица иновации и практики в тази посока. Отпада от рибите се състои от отделени продукти от жизнената дейност на живите организми и остатъци от храна. Този отпад е много богат на нитрати и фосфати. При правилното му утилизиране се получава много ценен биологичен тор, който се реализира добре на пазара. От същият този отпад е възможно да се произведе метан и енергията да се върне обратно за нуждите на производството. Същият този отпад може да подхранва производство на други видове култури, като миди, растения, водорасли и зеленчуци. Тези възможности могат да редуцират разходите на фермите чрез намаляване на сметките за енергия, намаляване на замърсяването и да предоставят допълнителни финансови приходи от биотор и други биопродукти.

Храната на бъдещето

За аквакултурите храната е най-скъпия разход от всички производствени разходи. Това доведе до много интензивни промени в производството на фуражи. Устойчивото управление на фуражните заводи е пред сериозно предизвикателство. Намирането на подходящи и евтини суровини и материали от една страна и производството на висококачествени фуражи от друга се превърна в много трудна задача.

Прехранването и екскрецията от произвежданите организми са основният източник на замърсяване на повечето големи ферми. Това води до значително влошаване на качествата на водата. В отговор на тези проблеми бяха разработени множество технологии за прецизно дозиране на подаваната храна и храни намаляващи отпадните продукти. Тези нови технологии драстично подобриха влиянието на аквакултурите върху околната среда от повече от 20% през 80-те до по-малко от 3% днес. Това е само един пример за добри практики и иновации и добро управление.

Друг пример за устойчиво развитие на фуражната промишленост е навлизането все повече на белтъчни продукти от растителен произход, които да намалят използването на рибно брашно. Рибното брашно е основна съставка на съвременните фуражи за аквакултури. Рибното брашно обаче се произвежда от риба от отворени води и предизвиква особено големи вреди на популациите. От световният фонд за дивата природа (WWF) твърдят, че една трета от световния улов на риба е бил използван за производство на рибно брашно и рибно масло, повечето от които са били използвани за сектор аквакултури. Тази практика е основната причина за нападките и неустойчивостта на съвременните аквакултури. Много от големите производители се стремят да използват белтъчини с растителен произход и други алтернативи на рибното брашно. Добрата новина е, че пазарните тенденции показват намаляване на зависимостта от рибно брашно и рибно масло със средни годишни темпове от 1.7 до 2.6%. Този спад се дължи на увеличеното производство на протеини от растителен произход от основни селскостопански култури като соя и царевица и нови алтернативни източници като алги. Изследователи от цял свят проучват възможностите за използване на бактерии , дрожди , водорасли , насекоми и животински продукти като устойчиви източници на белтъчини.

Гордей се със своята ферма за аквакултури

Аквакултурите са най-бързо развиващият се сектор на селското стопанство. Те се променят непрекъснато. Непрестанно навлизат нови технологии, нови техники на производство, генетични селекции, алтернативни източници на съставките за фуражи и иновативни подходи за управление на водите и отпада. Колкото повече индустрията става глобална и се разширява, толкова повече сме свидетели как невъзможното става възможно. Прави се все повече с по-малко. Това е индустрия обещаваща да храни човечеството с качествен белтък и да бъде пример за устойчиво развитие в условията на ограничени ресурси. Нека работим заедно за да направим утрешните аквакултури една устойчива индустрия за производство на полезна храна с която ще се гордеем и която ще бъде интересна и перспективна за инвеститорите си.

Published
Categorized as Main

Leave a comment

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *